Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

Изкуството на превода - път към Европа

19.12.2013г.
+ А | - a

Изкуството на превода   - път към Европа
Проф.д-р Янаки Караджов

            Да знаем чужд език щом сме европейци е необходимост, но това
                  не ни прави преводачи, ако не познаваме изкуството на превода.

    Европа изисква да живеем в условията на задължителен трансфер между страните на ЕС. Преводът на чужда литература е творчески процес на духовна връзка с останалия свят. Изкуството на превода изисква изграждането на умения  и създава ангажименти към световната наука, култура и изкуства.
    Преводът е добър, когато сме в състояние да се вживеем в идеите и концепциите на автора, да навлезем в духа на творбата му и да намерим адекватния израз на неговия език. Добрият превод е като жената – казват французите. Ако е верен не е хубав, а ако е хубав не е верен.
       І. Изисквания на качествения професионален превод:
1.    Не превеждай дума по дума, защото ще станеш първосигнално дословен преводач.
2.    Не пренасяй специфичните синтактични конструкции на езика на оригинала в езика на превода.
3.     Не превеждай буквално идиомите.
4.    Електронният превод е мечтата на човечеството, но има ли той художествена стойност?
5.    Контекстът изисква подбирането на подходящото значение на всяка дума.
6.    хубав е превода по смисъл, но идеален е, ако освен смисълът са спазени  ритъмът и римите.
7.    Търси подходящите еквиваленти на оригиналните фрагеологизми.
8.    Само загубеняците в превода  не се съобразяват с правилата, чрез които можеш да създадеш ново произведение.
Въпросът изкуство ли е преводаческата дейност или е изкусност е безсмислен. Без вътрешната потребност на твореца да направи читателя съпричастен към богатството на чуждоезичната литература
няма професионализъм. Защото добрият превод е мост през пространството и времето.
    Добрият превод е нужен не само в художествената литература, той е нужен и на бизнесмена, на научния работник, на лекаря, на инженера, въобще на всеки културен човек. Защото индивидуалният, професионален и делови имидж зависят от изкуството на свободното езиково общуване.
    Кое прави преводната литература особено нужна? Това е знанието да знаем къде е скрито знанието.
ІІ. Основен принцип е:
1.    Не съществува буквален превод.
2.    Всички преводи са интерпретации, в които е важен контеккста и аналогичните смислови конструкции на оригинала.
3.    Преводачът е длъжен:
-    да изрази личното си отношение към превеждания труд;
-    да познава философията и литературните му достойнства;
-    да вникне и осмисли  неговите достойнства;
-    да притежава качествата на изследователя-интерпретатор. 

ІІІ. „Всеки, който е превеждал и е мислил за превода – твърди английският философ Попър –знае, че не съществува граматически правилен и в същото време почти буквален превод на който и да е интересен текст.Всеки добър превод е интерпретация на оригинала, теоретична реконструкция с елементи на коментар. Опитайте се да харесвате книгата, да имате нодчертано лично отношение и интимна
връзка между собствените си схващания и тези на автора.. От своя
страна той трябва да има доверие към своя преводач, да „делегира”
правото му да го представя в съответната страна и нейната култура.
В идеалния случай Потър вижда преводача като защитник на собствените си доктрини, критики и пр.”
    Важно е и личното впечатление на преводача от автора – то го подпомага при интрепретирането на текста.
ІV.  Опитите на преводача да ”илюстрира” книгата с част от текста е неправилно, тъй като само като прочетем цялата книга можем да схванем в цялост идеите и концепциите, залегнали в нея. Книгата не може да се чете и да се възприема на части, както не може „частично” да бъде обичана и мразена.
        Ако цитираме откъс от вече превеждано на български произве-дение, трябва да се предаде цитатът според съществуващия източник и под линия да се посочи той, а не да се превежда отново, защото това ще ни противопостави на стария превод.
    V. Превеждането е изкуство и наука едновременно.
        Задължително преводатът трябва добре да познава терминологията в съответната област, и то в сегашния й вариант. Само през последните години се наложи три пъти да бъде сменяно официално-то название companian animalis в резултат на преводачески прищевки. В началото беше „декоративни животни”, после стана „животни за компания”, а сега е „домашни любимци. Тогава наша (заедно с д-р в. Денков) книга, издадена от Земиздат, получи названието Биология и болести на декоративните гризачи  (в повечето от тях няма нищо декоративно – те са мишки, плъхове и др.).
VІ.  Съществуват много журналистически клишета с изкуствено вмъкнати в тях чуждици, като „фен”, успешен министър”, „визия” и др. Наградените ученици в олимпиадите са „перфектни”, всичко е „тотално” и „абсорютно”, проблемът е „фискален”, отец Паисий написал „История славянобългарская” за неразумния „юрод” т.н
VІІ.  Преводът е вторично изкуство, заварено дете на литературата.
        „Преводът е родство по избор” – В.Гьоте. Октавио Пас смята, че” ...е златна монета в духовния обмен между народите” В Италия има поговорка „Преводачът е винаги предател”
        Според Фридрих Шлегел художественият превод е смъртен двубой: поражение търпи или този, който превежда, или онзи, когото превеждат. Най-откровен е един румънски философ: преводачите, които срещнах през живота си почти винаги превъзхождат авторите с образованието и културата си. Най-добре е когато не се забелязва въобще, че е имало превод.
VІІІ. Въпрос на идентичност е, когато преводачът принадлежи към мястото и културата на превеждания текст. „Преводът е призван да предаде музиката на оригинала” – О. Стамболиев.”Думите пеят” – Пабло Неруда. В чужбина всички българи мислят заедно и се смеят заедно.Нужно е да намериш звука. Текст, роден в един език, трябва да придобие плът и кръв в друг език, без деформации и компресия.
                      оОо
        Възможност да усъвършенстват умениятя си на преводачи имат студентите-филолози, ако изберат курса „Изкуството на превода – път към Европа”, който в рамките на Проект  „Студентски практики” провежда курс за редактори и за преводачи. Изграждаме
Международен сайт по пчеларство с електронен международен вестник "Апомедика-Апикултура", за които се нуждаем от преводачи от няколко езика.