Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА


Дата: 20.07.2014
+ А | - a

                                    ПИСМО  ДО  ДЯДО  КОЛЕДА
                                                  ЖАНКАР
    
    Те бяха  трима: безработния му баща, болната му майка и той- слабичкият и хилав Жожи, но със сърце на исполин. Баща му беше цепил цял ден дърва на един еврейн, но поради липса на тренинг (той беше писател – един нов Мартин Идън), мехурите на дланта му, появили се още сут-
ринта вече бяха две кървави дупки и му попречиха да довърши обещаното. Еврейнът само това чакаше и му удържа 100 долара от уговорената сума –а тя бу беше нужна до стотинка, за да заплати операцията на майка
му. Откъде да ги намери?
-    Ще напиша писмо на дядо Коледа, реши Жожи. – Ще му поискам проклетите сто долара – той е добър и ще ми ги даде!
        Речено – сторено!
        В пощенския склад беше прашно и задушно. В единствения слънчев лъч се носеха във вихрен танц хиляди прашинки. Беше много красиво!
        Преуморени и недоспали, пощенските служители се бяха умълчали, всеки замислел как ще свърже двата края за Коледа. Само
Питър беше весел: беше му олекнало на душата, след като стана ясно, че дъщеря му не е болна от СПИН. Той започна да си тананика Джингъл белз, като за да спази такта щракаше с пръстите на дясната си ръка. Без да иска, той беше освободил от плика писмото на  Жози!
Едрият детски почерк се четеше отдалеч:
        -Моля ти се, дядо Коледа, вместо играчки ми изпрати сто долара, за да може тати да плати за операцията на мама! Много те моля, чу ли?
        Жози знаеше че книгата на тати е пред завършване – сам се беше убедил, че купчинката от 500 листа, на която всяка нощ баща му след като се превръщаше от черноработник в писател, трансформираше белите листа в така лелеяния роман, който ще им донесе куп пари, намалява!   
              Питър бръкна в задния си джоб, но там имаше само дребни пари. Тогава той се обърна с молба към колегите си и всички заедно събраха 94 долара и ги изпратиха на адреса на детето. Майка му беше спасена!
        В понеделник пред гишето в пощата застана Жожи. Брадичката му едва достигаше шибъра, но челото му беше набръчкано и той гледаше лошо! Питър разбра кой стои пред него.
        - Мей ай хелп ю? – попита той момчето.
        -Мога ли само малко да погледам? – попита Жози. Искам да погледна в очите тези чичковци, които откраднаха от парите на дядо Коледа 6 лв!                             







                                                                       .