Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

От небето ясно падна коте бясно


Дата: 18.07.2014
+ А | - a


 О Т    Н Е Б Е Т О     Я С Н О     П А Д Н А     К О Т Е     Б Я С Н О
 Проф.д-р Янаки Караджов – вет. лекар и апитерапевт

      Кои са те? – Перфектни месоядни хищници.
     Котките са гръбначни животни от клас Бозайници и разред Хищници. Колкото и да не ви се вярва, те са братовчеди на Мечките, Хиените,  Видрите, Поровете,  Кучетата (над 800 породи) и техните родственици Лисиците, Вълците, Чакалите и  Койотите.
 Домашната котка (Felis catus) е  произлезла от дивата нубийска котки (Felis maniculata s. oreata ) и е одомашнена преди 5 – 6 хиляди години, като е запазила първоначалната си форма и варира по структурата на тялото, окраската и дължината на косъма.
 В гробници, открити наскоро на о.Кипър са намерени скелети на хора и котки от 7 500 г преди Хр. Те не са представители на местната фауна, което означава, че вече са били иопитомени.
 Миникотки няма.
 Откъде са родом?
 Пренесена в древен Египет, дивата нубийска котка става родоначал- ник на днешната половин милиардна армия на домашните котки (без уличните).Тя е била сивокафява, препасана с по-тъмни тигрови ивици.
 В сравнение с кучето, зад гърба на което стоят 50 000 години общуване с човека, котката е била опитомена много по-късно. Първите достоверни сведения за това дължим на историка Херодот, живял в V в. пр.
Хр. Според него египтяните три хиляди години преди новата ера  вече имали опитомени и обучени домашни котки, издигнати в ранг „свещени животни” в храмовете си.
 И все пак има хора, които твърдят че котките са полуодомашнени.
Котките са родом от древната африканска държава Нубия (там, където днес се намира Източен Судан). Те били част от плячката в грабителските походи, които египетските фараони предприемали срещу някои богати на злато, слонова кост и абаносово дърво африкански държави. Така преди повече от 5 000 години била пренесена в Египет дивата нубийска котка.Тя била сивокафява с по-тъмни тигрови ивици разположени  надлъжно по тялото. Нейният екстериор се различавал от основната част европейски котки: с удълженото си плоско тяло и дългите си крака тя не притежавала грацията и хармоничната структура на днешните котки, резултат на хилядолетна селекция.
 В древния Египет котката е била свещено животно. Вярвало се е, че между богът на слънцето Ра и котките съществува някаква неведома и тайнствена връзка. Нали зениците им се разширяват на тъмно (тогава те виждат стотици пъти по-силно от нас) и се стесняват до тесни цепки в зависимост от това къде на небосвода се намира слънцето. А нощем очите на котките светят (от тях сме взаимствали светоотражателите „котешки очи”), като се създава впечатлението, че излъчват светлината, „натрупана” от тях през деня. Богинята на Луната, плодовитостта и плодородието Баст
Е била изобразявана с котешка глава.
 Всички котки били под закрилата на строги закони. Ако в дома на египтянина е умряла котката, всички членове на семейството в знак на траур си обръсвали веждите или отрязвали косите си.При пожар стопанинът бил длъжен първо да спаси котката си, а след това да изгаси огъня. Такава била традицията.
 Умрелите котки били балсамирани и полагани в специални гробници в храмовете, а някои погребвали с големи почести в дървени сандъчета (своеобразни ковчези, изработвани както и днес от различен по стойност материал). В зависимост от благосъстоянието на семейството ковчезите били дървени, бронзови, а понякога и златни. От този период са намерени древни гробища на котки ( в гр. Бубастис 200 000, общо в Египет над 300 000). Няколко мумии на котки се съхраняват в музея Лувър в Париж.
През 1860 г. близо до Бени Хасан в Египет било разкрито още едно крупно котешко гробище с 180 000 мумии, разположени в подземия. С помощта на въглеродния метод било установено, че тези мумии са на възраст над 5 000
години. Кога са се появили първите домашни котки не е известно.Може би още в пещерите?
 Всеки, който убиел котка, независимо дали нарочно или случайно, бил осъждан на смърт.  
  Култът към котките се основавал на факта, че те са основен фактор в борбата срещу мишките и плъховете, които в Египет, житницата на кул- турния свят в ония времена, безнаказано унищожавали дотогава колосал- нии количества зърнени храни.
 От Египет домашната котка била пренесена в Арабия, по-ксъсно в Индия, Югоизточна Азия и едва през ХІІ в. – в Южна Европа.
 В Азия нубийската котка била кръстосана с горската бенгалска котка, която според някои учени била одомашнена 2 000 г. по-рано. От тези кръстоски са произлезли много хибриди.
 Попаднала в Европа, нубийската котка се срещнала с нашата аборигенна дива горска европейска котка. Многобройни хибриди са произлезли не само от тези две породи, но и от кръстосването с донесените от Азия домашни котки (чистопородни с родословно дърво са само 1% от котките). Поради това сега е трудно да се установи родословното дърво на нашите домашни котки. В следващите години по пътя на селекцията след голям брой кръстоски са получени многобройните породи домашни котки. И все пак, броят на котешките породи ( 57) и разликите между техните представители са нищожно малко в сравнение с 800-те породи кучета и разликата между пинчерите с тегло 1 кг и санбернарите с тегло120 кг.
              оОо
 В Европа съдбата на котките през средните векове не била никак лека. Те често са били смятани за свързани с дявола (и до днес съществува суеверието ако ти мине черна котка път). На котките са гледали като на превъплътени вещици, поради което са били преследвани и инквизицията ги осъждала заедно с еретиците. И сега бесят котки в някои части на света в израз на дяволските им изяви и като предупреждение за расистки издевателства над хора.
 Котките били реабилитирани и станали желани след масовото размножаване на гризачите. Не е имало кораб за далечно плаване без котка! Независимо от осъзнатата полза от котките, научните интереси към тях са далеч по-оскъдни, отколкото към кучетата. Поради това и котешките породи са едва 57 и произлизат от два клона: късокосмести (полукъсокос- мести) и дългокосмести (ангорски),от които днес по-известни са следните породи:

 КЪСОКОСМЕСТИ ПОРОДИ КОТКИ
 
 КЪСОКОСМЕСТА  ЕВРОПЕЙСКА  ТИГРОВА.
 Ареал: Европа и някои страни на Азия.
 Екстериор: големи размери и строен силует, високи уши , не много големи очи с овална форма, опашка дълга.
 Окраска: разнообразна, преобладават белите с кафяви, сиви и черни тигрови петна; едноцветни:черни, ръждиви, червеникави, бели.
 КЪСОКОСМЕСТА ЕВРОПЕЙСКА МРАМОРИРАНА
 Ареал: Европа
 Екстериор: по-заоблено тяло и по-къси уши и опашка.
 Окраска: трицветни и четирицветни (бяло-ръждиво-сиво-черни).
 СЕВЕРОЕВРОПЕЙСКА КЪСОКОСМЕСТА
 Ареал: Сев. Европа.
 Екстериор: по-едра, с масивен скелет и широка скулеста глава.
 Окраска: по главата, гърба и опашката – светлосива с тигрови тъмни ивици, коремът бял.
 ЮЖНОЕВРОПЕЙСКА КЪСОКОСМЕСТА

 Ареал: Южна Европа.
 Интериор: по-дребна, по-тънка с лек скелет и резки косми.
 Окраска: едноцветна.

 КИТАЙСКА БЕЗКОСМЕНА

 Ареал: Китай.
 Екстериор: мутантна – без косми. Трудно се размножава.

 АБИСИНСКА

 Ареал: Африка и Сев. Европа.
 Интериор: елегантна конструкция.
 Окраска: с преливащи тонове от сребристо до светлокафяво.
 
 БЕЗОПАШАТА

 Ареал: о-в Мен и Корнуел.
 Интериор: без опашка с по-дълги задни крака. Добри плувци и рибари.
 Окраска: светлосребриста или тъмносива

 СИАМСКА

 Ареал: целия свят.
 Интериор: най-красивата котка. Късокосместа и дългокосместа.
 Окраска: малките са бели, а големите сребристосиви или жълти стъмни глава, крака и опашка.

 ДЪЛГОКОСМЕСТИ  ПОРОДИ  КОТКИ

 БИРМАНСКА

 Ареал:Франция.
 Екстериор: полудълга мека копринена козина, добро здраве и голяма устойчивост.
 Окраска: млечнокафява, глава, крака и опашка – тъмни.

 КИТАЙСКА КЛЕПОУХА

 Ареал: Китай.
 Екстериор: едра, с масивна тежка глава.
 Окраска:Горната част на тялото – светлокафява, корем – бял.

 АНГОРСКА

Ареал: Турция.
Екстериор: ниска и дълга с малка глава, мека космена покривка, с „гащички” от косми на задните крака.
Окраска: бяла, сива, кафява, черна.

ПЕРСИЙСКА

Ареал:Русия
Интериор: голяма глава, къс сплескан нос, малки уши.
Окраска: сребриста, светлокафява, червеникава.

БУХАРСКА
Ареал: Югоизточна Русия.
Екстериор: дребна и лека.
Окраска: бяла, сива, пъстра.

 СИБИРСКА

Ареал:Русия.
Екстериор: грубо телосложение, дебело тяло и опашка; космите на главата са по-къси.
Окраска: подобна на късокосместата тигрова.
                                                       оОо
 Една от най-устойчивите породи винаги се е считала сиамската котка, възникнала преди повече от 600 г. в Сиам ( днешен Тайланд).
Тогава са съществували 17 семейства сиамски котки с общ екстериор, отглеждани правителствени среди, различаващи се само по окраската:  чисто бяла, небесно синя, рижа и още 14 нюанса. Те били късокосмести със среден размер (не по-тежки от 3,6 кг), мускулести и пропорционално развити. Главата била средна, ушите – големи, черни или шоколадови. Очите светло сини или ярко жълти с кехлибарен цвят. Краката сравнително дълги, с тъмни „чорапки”, опашката черна, туловището светло с лек кремав оттенък. Тези котки стрували баснословни суми, както и сега. Да придобие такова ценно животно може само много богат човек.
 В Тайланд е основано Общество за защита на сиамските котки от измиране, което издирва чистопородни екземпляри в Европа и САЩ, потомци на подарените от краля на Сиам преди над 100 г. на царски особи
Резултатие изненадали всички:потомците се оказали с петна и ивици в най-различни разцветки, атипични за тази рядка порода.
 Пръв собственик на такова красиво животно в Европа бил народният артист С.В Образцов, но той не се погрижил да съхрани чиста породата, като осигури, подобно на руския премиер С. Путин компаньонка на подареното му българско овчарско кученце  от нашия премиер Бойко Борисов.
 Всъщност, дори и в Тайланд популацията на местните сиамски котки
значително намаляла преди векове: спасявайки се от набезите на враговете си хората зарязвали домашните си животни, включително и котките, които бързо подивявали и загивали.Сега в Тайланд са се запазили само 4 семейства сиамски котки с типични за породата белези.
 У нас има ценители на котките, обединени в клубове по фелинология, които периодично провеждат изложби и състезания по чистопородност. Тя се поддържа чрез спазване на стандартите на съответната порода и отбелязване в родословни книги най-породистите представители, взели награди на европейски и световни изложби

.
ЕТОЛОГИЯТА – ПРОЯВА  НА  ИНТЕЛЕКТА  НА  КОТКИТЕ
Проф.д-р Янаки Караджов – вет. лекар

През последните години особено място в биологията взе етологията – науката за поведението на различните животни. Присъдени бяха две Нобелови награди – на писателя и еколога Джозев Конрад и на „пчеларя”Карл фон Фриш, описал езика на пчелите. Поведението на котките също е изключително интересно и в много случаи учудващо полезно за нас. Между другото, котките подражават много от поведен- ческите реакции и движения на стопаните си, при това спонтанно и без да ни иронизират.
Ако искате вашата котка да се чувства добре в новия си дом, т.е. у вас, оставете я да открие, да вижда и да чува всичко в малкия ви апартамент. Не се опитвайте да я развличате. Тя стои на перваза на прозореца, защото оттам  може да наблюдава интересния живот навън. Въобще, тя предпочита собствени забавления, които нямат нищо общо с вашите.
 Котките независимо от самостоятелното си поведение силно се привързвът към стопанина си, което изразяват със своеобразно мъркане. То представлява вибриране на гласните им струни, което показва състояние на задоволство и щастие. Установено е, че мъркането има положително въздействие върху нас: премахва стреса, предизвиква чувства, отговарящи на манифестираните от котката ни, заякчава емоционалния контакт с домашния ни любимец, повишава съпротиви- телните ни сили и ни прави по-устойчиви на болести, особено тези на нервната ни система ( депресии, неврози, аутизъм у децата и др.)
 Котките имат предпочитание към някои хора, което изразяват недвусмислено, като лягат в скута им и позволяват да бъдат галени.
 Бях малък и често посещавах дома на моя съученик и далечен братовчед Гого. Те имаха най-обикновена котка, взета от улицата. Тя усещаше по неизвестен начин, че аз влизам през входната врата, изтичваше по дългия поне 10 метра коридор,  бързо се покатерваше по гърба ми и се настаняваше увита около врата ми. Заедно с това започваше да мърка. Аз бях много щастлив от тази демонстрация на обич – тя не се различаваше и от моите чувства. Аз обичах от малък животните: у нас винаги живееше ловно куче, заедно с приятеля ми Вачко (след години станал известен скулптор, избягал от комунистическия ад и завършил жизнения си път в Париж) непрекъснато гледахме зайци, гълъби, скатии, а веднъж той се сдоби и с канарче което ни снесе яйца! Вачко учеше в Италианското учи- лище сред богаташки синчета и сноби, но нито веднъж не предпочете новите си съученици пред мен. Любовта му към животните намери израз в майсторското им изобразяване от глина, а моята – в кариерата ми на вете- ринарен лекар.
 Но да се върнем на Гоговата котка. Как тя отгатваше, че обичам жи- вотните и по-специално нея ми стана ясно едва напоследък. Видни учени разкриха, че в носа на котката, на кучето, а и в нашия нос (под  веждите) се намира орган, с който ние „вдишваме” ендорфините на хора и животни, от което зависи дали те ни харесват или не. Дори се смята, че началните  стъпки на любовта между мъжа и жената ( а защо не и на мъжа към мъж или на жена към жена) започват със селективната дейност на този орган. На тази база известни производители на парфюми пускат на пазара мириз- ми, които ни влюбват в дамите, ползващи тези аромати
                                             оОо

 Умеят ли котките да лекуват?
 Когато стопанинът има сериозно заболяване, напр. започващ инфарк на миокарда, котката открива болното място, ляга там и дори задремва (котките прекарват в сън 40% от деноноцието, което прави 10часа), като с присъствието и с биополето си спира патологичния процес. Подобни наблюдения има при язва на стомаха и на дуоденома, на гонартроза, на ревматоидни артрити, при фрактури на крайниците, при рак на белите дробове, на млечните жлези, на черния дроб и др. Ако се възприеме нашата хипотеза, че повечето от хроничните болести с неизвестна етиология са латентни хронични инфекции, биополето на котките би трябвало да унищожава авизуалните фрагменти от бактерии и вируси
или поне ги ,/



Нашите домашни котки се държат различно в зависимост от желанията на техните стопани, които те с удоволствие имитират, и от окръжаващите условия.    
  Кое определя поведенческите реакции на котката:
Сетивните органи (анализаторите) са много добре развити. Чрез тях котката общува с външния свят, реагира целесъобразно на многобройните и постоянно изменящи се дразнения на средата и по този начин се приспо- собява към нея. Възникналите нервни импулси се предават от периферната част на анализаторите в централната нервна система, където се преработват в съответно усещане: мирисно, вкусово, слухово, зрително и т.н.
Особено голяма е остротата на зрението през нощта – дължи се на големия брой пръчици в ретината. Котките различават добре различните лъчи на светлинния спектър.
Главният мозък на котката е сравнително по-голям от този на кучето
(0,70 – 1,10% от телесната маса, докато при кучето е 0,30 – 1,00%), което показва нейните завидни умения.
2.  Инстинктите управляват централната нервна система чрез онасле- дени  безсъзнателни действия. Такива са половият инстинкт, грижата към потобството, майчинският инстинкт, ловният инстинкт, защита от враговете и др.
При шумолене и при драскащи звуци котките реагират инстинктив- но, като силно се тревожат. В съвместния живот с други котки или други животни, а също и с хората съществена е ролята на социалните и терито- риалните инстинкти. Обучението и опитът влияят на поведението им през целия им живот. Като високоразвити животни, котките са способни да извличат уроци от минали грешки.
Те са в състояние да експериментират, като опитат няколко варианта на държание, след което избират оптималното поведение.

 Грешките в поведението на човека към собствената му котка нерядко водят до нарушаване на нейните мотиви на поведение. Ако не отчете това, което често се среща, собственикът е недоволен и незаслужено наказва котката си.
3.  Паметта на котките силно влияе на поведението им, защото те не забравят повтарящите се събития. Някои котки прливикват да съпровождат стопанина си  по пътя към работата му, както и да го чакат в опредлен пункт когато се връща от работа. Те съхраняват в паметта си предмети, произшествия, събития и действия. При тяхното повторение в съзнанието на котките възниква приятна или неприятна представа. Съвкупността от подобни представи определя поведението им към хората в обкръжението на които живеят.
4.   Симпатиите и антипатиите възникват най-често към останалите животни, с които котката съжителства. Поговорката „ненавиждат се като котка и куче” не винаги е вярна: има много примери на безбурен съвместен живот, а дори и на привързаност и обич. Подобни отношения имат котките и към нас.
 Когато беше малък синът ми си мечтаеше за куче, но милата му май- чица, започнала лекарската си кариера като педиатър, беше непреклонна.
-  Куче ли? Никога няма да пусна куче вкъщи! Освен уличната мръсотия, кал и прах, всяко куче е източник на микроспория, кучешка тения, бяс, лептоспироза, токсоплазмоза.... и тя с убедеността на медик-отличник изреждаше ред по редом всички 21 зоонози. – А какво би се случило, ако кучето донесе кърлеж? Та кърлежите са носители на Лаимската болест и на разните вирусни енцефаломиелити...Докато съм жива куче няма да влезе тук!
Какво да кажа аз, любителът на всичко живо, което лази, хвърчи и тича, но най-вече на кучетата. И малкия Емо тичаше по ливадите, където ловеше пеперуди и скакалци, тичаше по плажовете, където ловеше раци-пустинници и калинки, влизаше в морето, където ловеше миди, обикаляше вечер около палатката ни в планината, където ловеше светулки и бръмба-ри-рогачи, а веднъж  на мостика на Свети Константин и Елена един батко му даде водна змия! Емо я прегърна и след като с триста зора го убедих, че няма да я пуснат в ресторанта с нас, прескочи до стаята ни в Дома на уче- ните „Жолио-Кюри” и я остави в банята.
На другата сутрин трябваше да забравим за плажа и да се погрижим за нейната прехрана. Обясних му, че трябва да я оставим на плиткото сама да си улови някоя скарида или раче с надеждата, че ще се скрие някъде, и Емо влезе в банята, за да я донесе. След малко се чу оттам съмнителен шум – Емо я преследваше с джапанка в ръка, но тя, като студенокръвно същество, беше придобила сили и кураж в хладната баня и се шмугна под вратата право към коридора! Да преследвам змия в коридора на междуна- роден хотел, в който зад всяка врата кудкудякат ранобудни дърти герман- ки, а пъхне ли се под някоя врата не ми се мисли какво може да произлезе, аз се проснах върху нея ... и язък за змийчето!
За Емо това беше втората змия. Първата той уловил край Перловска- та река и гордо я донесъл вкъщи. От вратата майка му Калинка се развика- ла:
-   Да я оставиш там, където си я намерил!
Тогава Емо я отнесъл у баба си Вили и я настанили в кофата на балкона.
На другия ден баба му решила да вземе кофата, за да измие антрето, но  се сетила за змията, а Емо бил на училище. Тя затворила здраво вратата на балкона и започнала да чака Емо, за да си вземе змията. Чакала ден, чакала два, неизхвърлената кофа с обелки започнала да намирисва, но Емо вече гонел други бръмбари в парка Оборище. На третия ден дядо му нададе тревога! Когато отидохме у тях, що да видим: старите надничат през про- зореца към балкона, но не смеят да отворят вратата му, за да не влезе змията. А кухнята, непроветрявана от три дни, вони на всички възможни кухненски миризми!
Е, и Емо както всички деца порастна, ожени се и отиде да живее в Младост 4 и да се мъчи да прави семейство с хубавата си жена и немир- ният си син. Това добре, но взел да забравя да се прибира след работа – много му било далече, затова за по-близо прескачал до вкъщи да похапне, след което се запилявал със старите си приятели от махалата.
Трябваше да се измисли нещо ефикасно, преди младите да са решили някоя глупост (две години след това те я решиха!) ....и аз му взех куче, за да се занимава с него по поляните на Младост, а не да виси в кафетето до нас.
Кучето беше великолепна немска овчарка на 3 месеца, с родословно дърво и графско потекло от кучкарника на някакъв замък в Източна Пру- сия. То беше тя, и тъй като беше четвърто поколение на родителите си, кръстихме я Герда. Снаха ми заподозря някаква уловка и за да не остане назад, донесла у тях едно улично коте, което кръсти Лили.
Сутрин след като отведат малкия Жанчо в детската градина, те оставяли тристайния си апартамент на разположение на Герда и Лили.Вечер те намирали двете животни грохнали от игри на гоненица. Герда захапваше главата на котенцето Лили, а то се мъчеше да я одраска по езика...но на шега.
Герда и Лили израстнаха заедно в братска дружба, защото между тези различни видове домашни животни никога не е имало вражда.
 Вражда нямаше, но не всичко беше в ред. Лили беше обсебила остъкления балкон и си беше устроила легло върху кухненския бюфет – място, недосегаемо за Герда. Нейната зеолитна тоалетна беше на балкона и Герда не стъпваше там – само едно куче с хиляди пъти по-чувствителния си нос може да оцени колко неприятно може да мирише котешка тоалетна. Герда нямаше къде да се скрие и да си устрои свое леговище. Освен това беше станала много тежка и никой не я взимаше в скута си да я погали, докато Лили се радваше на всеобща любов. Тогава Герда започна да ревнува и да разкъсва тапетите! Успокои се тогава, когато аз я взех да живее вкъщи, където цялата наша любов беше за нея.
А булката Калинка? Тя беше принудена да приеме Герда, защото Емо и жена му се разделиха,а аз забравих в какво се беше клела жена ми.
Много скоро Герда и Калина станаха такива дружки, че вече аз започнах да ревнувам. А когато Герда трябваше да бъде приспана, защото се разболя от рак на белите дробове, както 80% от столичните кучета от едрите породи (разболяват се, защото дишат ауспухните газове), Калина плака много!
                                             оОо
Проявите на антипатия често се съпровождат с „дуели” със себеподобните и с враждебност към някого от семейството, която не винаги е обяснима.
5.Човек и котка. Котката е член от семейството ни за нас, но и занея.Котката схваща отношението си към хората като определена степен на родство. Етолозите обясняват това поведение, понякога на удивителна симпатия, понякога на пълна апатия, като остатък от детските инстинкти. Котките под майчинската грижа на човека се чувстват като негови деца: животът вкъщи осигурява тяхната безопасност, храната, която ежедневно той им дава превръща живота им в един безкраен празник...на дрямката.
Най-добре се развиват отношенията котка-човек когато тя още от ранна възраст (6 седмици след раждането) свиква на контактите с
любимия стопанин и дори след години продължава да се чувства като негов партньор. Интересно е, че дори в напреднала възраст, котката запазва приветливото и игривото си отношение към него. Тя не трябва да маркира територията си, не трябва да я защитава с цената на някоя драскотина, не трябва да се грижи за прехраната си. Но храната, водата, чистата „тоалетна” и местата за сън съвсем не са достатъчни за нея. Затова тя сама показва благоразположението си по много начини, които са в обсега на семейното и половото поведение. Тя търси близостта на своя кумир и му се доверява в ситуации, свързани със страх и болка. При това техните взаимоотношения протичат на фона нарадостно мяукане и мъркане. По всичко личи как котката приветства облеченият с доверие човек: повдигнатата опашка, извитият гръбнак, гальовното пъхане на муцуната в неговата шепа, триенето в стопанина и нежните звуци достатъчно добре илюстрират нейната привързаност.Дори само тези моменти да ни свързваха с нашата котка, си струва да я обичаме.С нейното любопитство и остра наблюдателност тя добре преценява своите стратегически преимущества. С присъщото си упорство и лукавство тя постига желаните цели и използва нашите слабости.
 Много котки са в състояние сами да си отварят вратата като натискат бравата, да използват тоалетната чиния за свои нужди, пускайки водата от казанчето, да пият вода от мивката, след като са тласнали лоста на батерията или да преодолеят стотици километри сами, като ползват при това превозно средство.
 Ето разказа на Енимъл планет за котарака Кирби, обиколил света и довел до умиление всички фелинолози.
 Кирби е едър черен котарак от улична превъзходна порода, който сам избрал къщата, в която се заселил.С екставагантното си поведение той толкова много се е прочул в малкото градче Скарбъри, че всички го познават и го поздравяват, когато го срещнат. А това става всеки ден, защото след  закуска той поема към гарата, качва се сам в теснолинейката и се отправя към Рибния пазар. Кондукторите не го гонят, защото той е една от забележителностите на градчето и привлича туристи! Слязъл от влакчето, Кирби разглежда сергииге и след като му поднасят някои рибни деликатеси, се насочва към местния зоопарк, където най-много се интересува от пингвините. Там за да гледат него, а не дивите птици, се събират тълпи от гости. След това Кирби отново взема влакчето и се прибира вкъщи по светло.
                                              оОо
 Котките успешно прилагат психологическо въздействие върху своя стопанин.Те могат да се привързват към хората по-силно, отколкото към жилището си за разлика от кучетата. Съвместият живот с човека пробужда в котката такива силни чувства, които свидетелствуват за нейната висока интелигентност. Достатъчно е тя да разбере, че отношението на нейния стопанин е искрено, да усети колко приятно му е да се занимава и да играе с нея, за да го обикне дотам, че когато той умре, котката му да се откаже от храна и вода и да скърби понякога до смърт!
 Когато е гладна, котката може с хленчещ глас да си изпроси допъл- нителна порция храна. Ако се нуждае от ласки, тя може да се просне на пода или насред път и да чака, докато не я погалят. Или с невинна физиономия да започне да любезничи, макар току що да е извършила неблаговидна постъпка.
 Захвърлянето на различни предмети на пода или драскането с нокти по възглавниците така може да изнерви човека, че да я пусне навън или в спалнята си.
 Проявите на радост при среща на познат след неговото дълго отсъствие не са така бурни и спонтанни при котката, както при кучето.
Свенливите и срамежливи котки приветстват познатите с известно закъснение, но за сметка на това са искрени. 
6.Обучението и възпитанието на домашните любимци осигуряват безоблачното съжителство с тях. Във всеки дом има забранени за тях предмети и места и котките много бързо възприемат сериозността  на тези забрани. Ако кучето ви не изпълнява някои заповеди ударете го леко, но с вестник. Това правило е неприло- жимо при котките, защощо те са твърде своенравни и свободо- любиви и е много вероятно след това да ви напуснат завинаги.
7.Движението и играта са важни условия за здравословния начин на живот. Малките котета непрекъснато си играят,при което извържват елегантни скокове (те могат да скочат 5 пъти по-високо от ръста им).
Котките от малки обичат да се завират в разни цепнатини и
тесни пространства, водени от своето любопитство. „Любопитството изяде главата на котката”, Гласи една поговорка, но не винаги е така. Как да опознаеш този огромен и пълен с теснини и лабиринти свят, ако не надникнеш навсякъде?
      Още от малки, котките трябва да усвоят необходимите хиги-
енни навици и редът в новия им дом, заради което не трябва да се ограничава тяхната игривост и непрекъснато движение.
В сремежа към тишина и спокойствие вкъщи някои стопани подлагат на кастрация  котката си, което противоречи както на морала, така и на правилата за защита на животните. Такива котараци стават лениви и апатични, а скоро след това затлъстяват, което ги прави предразположени към диабет, ставни и сърдечни болести. Котките почти не изпускат миризма и притежават природна чистоплътност, поради което непрекъснатите им игри не трябва да ни пречат, защото по този начин те укрепват физически и съзряват полово. Едно от непрекъснатите и любими занимания на котките е точенето на ноктите, при което отпадат стари рогови частици. За целта трябва да им се предоставят специални приспособления (възглавнички, обвити със здрава дамаска, стволове от не много твърдо дърво или дъски, закрепени на стената), а не да се принуждават да не го правят. Умението да научим младите котки да ползват тези приспособления е въпрос на възпитание.
 С какво да си играят котенцата? Топки за пинг-понг, въженца, завързани на възли, широки платнени ленти, празни макари, малки топки или „мишки”, ушити от кожа.Партньор в играта може да бъде
Всяко животно, дори куче.
 Котки, расли безгрижно и весело, запазват  елементи на детството си до преклонна възраст.
 Котките обичат да наблюдават движението на хора и животни от вътрешната страна на стъклото, а някои от тях се заглеждат в телевизионния екран.
Котките предпочитат сами да си избират място за почивка и сън, но лесно се приучават да спят в достатъчно широк панер върху чисто дюшече или в малка дървена къщичка, но ако са поставени на високо. Такова място им осигурява обзор и превъзходство над терена.Предпочитат затоплени повърхноси – върху телевизора, радиото, радиаторната решетка. Най-предпочитаното от тях  място е в завивките ви, но не ви съветвам да приемете такова решение, въпреки че някои мои приятели черпят не само топлина от котката си през хладните зимни вечери, но и енергия, особено когато имат болки в кръста или някъде другаде. Не се срамувайте да го приз- наете, ако го правите: това не е проява на содомия, а взаимна термоласка, съществувала от пещерния живот, та до днес.  
             оОо

 Котката се нуждае от свеж въздух – той подобрява нейното само-
 чувствие, действа възбуждащо – с него идва информация отвън.
 Котката бързо се привързва към дома, където спи, почива и яде. Тя е готова яростно да защитава тази територия. Около нея се намира терито- рията за надзираване и лов. Ако се срещне в нея с чужда котка, не се стига до бой. Котките запазват дистанция помежду си като избягват контактите. Ловните райони  бързо се бележат с урина и фекалии, за да не се случват нежелани срещи.
 Запознанството изиска да се улови миризмата на своята съседка и да я изучи. След първи контакт от растояние следва приближаване и подушва
не на областта на тила, хълбоците и опашката.
 Следващите етапи на запознанството зависят от поведението на партньорите.
 Котката лесно ще напусне новият си дом, но трудно ще се върне обратно. Затова:
1. Не пускайте сама вашата котка навън.
2. Купете нашийник и дълъг повод и я приучете да се разхожда с вас без да се дърпа.
3. Проветрявайте често вашия общ дом и го поддържайте чист.
4. Следете козината на котката ви да бъде чиста и без ектопаразити.
5. Колкото повече котки живеят с вас, толкова  повече грижи имате вие.
6. Всеки домашен любимец трябва да се научи какво, къде и как да се храни в новия си дом.Само при котката не е така: тя ви показва, че ще  яде само това, което й харесва. Опитите да я въдворите на опре- делено място ще завършат по същия начин.
7. Цветята привличат котките неудържимо, което се отразява зле на вашата градинка, но друг избор няма!
8. Някои котки винаги са готови да си похапнат като отмъкват нещо вкусно от масата или от бюфета. Ако вашата е такава, не се опит-
     вайте да я дресирате. Нищо няма да излезе!
9. Дали котката ще уважи вашето желание да хареса тоалетната зависи от вашето държание към нея. Тя, обаче, може да избере друго място за тази цел.Тогава преместете нейната „тоалетна” там, където тя е пожелала. След като привикне с „тоалетната” си и не може да мине без нея, преместете я където вие искате.
10. Ако котката ви е породиста, това не значи, че е по-умна от всяка улична превъзходна, а че е по-малко приспособена към превратностите на съдбата. Ловните инстинкти също са индивидуално качество.
Сами разбирате, че е най-добре да постъпвате така, както тя иска!