Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

Съобществото на земните пчели Бомбус


Дата: 17.06.2014
+ А | - a

 С Ъ О Б Щ Е С Т В О Т О  Н А  З Е М Н И Т Е  П Ч Е Л И  Б  О  М  Б  У  С
 Проф.д-р ЯНАКИ  КАРАДЖОВ – апитерапевт

 Независимо от неугледния си облик, земните пчели БОМБУС имат по външ-
ното и вътрешното си устройство много общо с медоносните пчели, поради което ги причисляват към едно и също семейство – Apidae. Всъщност те и по начинът си на живот служат като свързващо звено между единичните и обществените пчели - Apis mellifica.
 В гъстия мъх на горските покрайнини, в напуснати миши дупки и други подобни места можем да открием тяхното гнездо. То е с големина на длан и съдържа безредно разположени килийки, покрити от обвивка от восък или мъх, в което се развиват няколко десетки до няколкостотин обитатели (фиг.1 ).
 Снабдени с дълги хоботи, четчици и кошнички, земните пчели подобно на медоносните си братовчеди, прелитат от цвят на цвят и събират нектар и прашец.
Поради това те влизат в състава на най-важните опрашватели. Техните восъчни килийки са кръгли – те са още много далече от познатите ни шестостенни пчелни килийки, обединени в пити. Друго несъвършенство е, че нито едно тяхно семейство, обитаващо нашите географски ширини, е в състояние да презимува. Заплодените през есента майки прекарват зимата в спящо състояние, а през пролетта всяка от тях основава ново семейство.
 През ранна пролет те разузнават земната площ за подходящо место за гнезда. Можем да ги видим и как събират от цветовете първите порции нектар, разчитайки само на себе си. Преди да основе семейство майката построява изящно гнездо от восък и мъх, което има само едно отвърстие за вход и изход (фиг.2). Вътре тя изгражда кръгли килийки за първия разплод, а до тях – малки гърненца, напомнящи тумбести бутилки (фиг.3),  които при дъждовно време напълва с мед. При много видове, построяващи гнезда от мъх или друг пръхкав материал, майката издига над младите килийки оригинално защитно калпаче.
 Върху гнездото майката повръща мед, който скоро захаросва в твърда покривка. Такава захарна защита от лошото време не би издържала дълго, ако гнездото не е разположено в укрито и защитено място, което ни пречи бързо да го открием.
 В първата килийка майката снася 5-6 яйца и ги осигурява с мед и прашец. След това запечатва килийката. След като личинките порастат, тя разпечатва отвора на килийката и добавя необходимите за развитието им мед и прашец. Поради оскъдното пространство и недостатъчната храна първото потомство на бомбиксите не достига нормални размери.
 Всяка личинка, достигнала определен стадий на развитие, започва да преде пашкул и се превръща в какавида. Майката поради нужди от восък прегризва излишния строигелен материал и го използва за уголемяването на другите килийки. Излюпващите се млади пчели остават недоразвити, не могат да създават потомство и наподобяват работничките: строят килийки, грижат се за личинките, а последната се превръща в истинска майка.
 Появата на помощници освобождава майката от допълнителни ангажименти и скоро грижите й  се свеждат само до снанянето на яйца. Клетките започват да растат сега по-бързо, килийките стават по-просторни, а храненето на личинките – по-обилно, което е причина следващите поколения да са по-добре развити.
 През лятото се излюпват и самци, които излитат в рой, преследвайки майките, които те оплождат във въздуха. В късна есен самците, както и майката, умират, а оставената в килийките храна е недостатъчна за всички, затова само осеменените майки са в състояние да презимуват, стига да се укрият  и зимата да не е много продължителна.
 В заключение, майката при бомбиксите се проявява през пролетта като единична пчела, но скоро се снабдява с недохранени и недоразвити (по-дребни) помощнички и започва да наподобява майката при медоносните пчели. Това е така само в по-топлите ширини, докато на север най-често тя трябва сама да се грижи за всичко, и само ако се случат няколко по-топли седмици успява да отгледа потомство, годно да продължи съшествуването на вида до следващата година.
 В други държави (Белгия, Австрия, Германия) бомбиксите се отглеждат с цел да се използват за опрашването на оранжерийните краставици и домати, при което осигуряват по-висока с 30-50% реколта. Нашите оранжерийни собственици ги внасят на цена 115 или повече евра и широко ги използват.
 Опитите да се отглеждат от наши пчелари, независимо, че обитават и нашите ширини, не са се увенчали с успех, защото са провеждани от неуки практици, жадни за печалби. Дошло е време, когато тази дейност трябва да се поеме от млади, ентусиазирани пчелари-еколози, с цел не да се трупат пари, а да се осигури опрашването на селскостопанските и дивите растения поради измирането на медоносните пчели.
 У някои специалисти се прокрадва съмнението дали адаптивните възможности на пчелите в следващите десетилетия ще се изчерпят и ние ще сме принудени да търсим нови пътища за преодоляването на глобалното затопляне и последвалото го бурно развитие на акарите и ноземите, а оттам – и на високата смъртност. Ако е така, длъжни сме да вземем мерки още от сега.